Без достъп на сайта на „Култура“

Това, което трябваше да се очаква, се случи.

Достъпът до сайта на „Култура“ е прекъснат за нас.

Неприятното е, че поради объркване – мое! – страницата на последния брой в сайта не е с оригиналната подредба на текстовете, вместо текста на Жана Попова за броя е публикуван друг неин текст. Тези грешки трябваше да бъдат поправени тази сутрин (27 юли 2018), както и да бъде добавен временно изпаднал снощи текст.

Това вече няма как да стане на сайта на „Култура“, ето защо тук публикуваме текста на Жана Попова и  „Думи за сайта“.

Христо Буцев

Думи за сайта на „Култура”

В този последен брой на вестника нека кажем няколко думи за сайта.

За първи път съдържанието на вестника се появи в интернет през октомври 1997 година с две хилядният брой на „Култура”. Тогава „вестникарските” сайтове се брояха на пръстите на едната ръка. С тогавашните си възможности ние създадохме това пространство на „Култура” в мрежата, мислейки предимно за многото интелигентни и искащи да разберат какво става в нашата култура българи в чужбина. Малко по-късно с изненада разбрахме, че вестникът се чете през интернет и в провинцията, и в СофияJ

Тук трябва да споменем Борислав Борисов, който си отиде млад от този свят, на неговото любопитство към WWW пространството, на неговия ентусиазъм и енергия в първите години този сайт дължи много.

От началото минаха 21 години и това е 953-ия брой на вестника в Световната мрежа.

Може би не трябва да спестим и това, че при поредния опит за модернизация на сайта, неговото изработване попадна – под натиска на фондация Комунитас – в ръцете на занаятчия, с когото никакви творчески идеи не можеха да бъдат обсъждани, камо ли вградени в сайта.

Трябва да се извиним на ползвателите на сайта, че в продължение на 11 години замислените графични елементи не бяха реализирани и толкова години той функционираше на практика без търсачка.

Но пък верните му приятели се множаха.

Към тях е този поздрав: до виждане на друг терен и – дай боже – в една съвременна, културна и функционална интернет медия.

Хр.Б.

 

Бел. ред. Поради прекъсване на достъпа до сайта на „Култура“, този – изпаднал снощи – текст не може да бъде качен отново там. Публикуваме го тук.

К

Жана Попова: Журналистика за един пробит ден

През 2013 г., при първата ни среща в редакцията на „Култура“, получавам само две думи за очакванията към колонките ми: „Предполагам, че си чела колонките преди теб – на Ромео, на Орлин, на Митко?!“ Тази им идея, че хората правят общност чрез текстовете си, е в основата на „Култура“. Видях красотата на седмичния вестник отблизо. Наблюдаваш, знаеш, че на следващия ден вече ще е изречено всичко. Но „Култура“ ми даваше време да помълча, да изчакам, защото писането за телевизия е писане за хората, които се опитват да правят нещо, въпреки че телевизията ги обрича понякога на лековатост или забрава. Беше удоволствие в петък да гледам как в Народната библиотека читателите чакат новия брой. Продължавам да се възхищавам на хората, които правят всеки брой, защото така и не се нагодиха към всяка нова мода, която ходи по медиите в последните години!

За учудване е, че след толкова години и страници, посветени на смазването на журналистиката, и през 2018 г. някой овластен пак с Лили Маринкова се занимава. ВКС обяви, че през 2016 г. новоизбраният тогава генерален директор Александър Велев е нарушил закона, като е уволнил журналистката, и трябва да я върне на работа. Велев пенсионира Маринкова показно в първия ден, след като съдът я върна на работа. А някога, много отдавна, Велев и Маринкова бяха заедно на страната на журналистиката. Най-унизителни са мотивите, с които директорите уволняват водещи – за да си изберат с кого да направят радиото печеливш бизнес, модерна медия и прочее… Две години, след като Маринкова беше отстранена, радиото наподобява радио; не стана по-добро, въпреки че има хора, които се опитват да правят журналистика.

Кое не се промени след толкова години битки между журналисти и властници?

БНТ се уплаши да не припознаят сходство в управлението на двете медии. БНТ не покани Лили Маринкова след единствения й работен ден, в който генералният директор демонстрира унизително отношение към човека Маринкова. Може би ръководството на БНТ смята, че обществото няма нужда да бъде информирано за беззаконието в БНР. И в такива случаи си припомняме колко важна е ролята на частните медии, когато властта държи обществените. bTV покани Лили Маринкова. Слави Трифонов покани журналистката, която трябваше да бъде поканена в БНТ. А си мислехме, че времето на автоцензурата е отминало още през 90-те години на миналия век.

За съжаление, най-доходоносно остава използването на телевизията като платформа за политически проекти. „Шоуто на Слави“ ще продължи по модела на хибридите между псевдополитика и псевдотелевизия. СКАТ, „Алфа“, ТВ7 продължават да са грозни примери за този тип особен вход към парламента. Телевизионната пропаганда ще има степенуване в бъдеще. Предстои да видим появата на партийна телевизия, БСП вече обяви Любомир Коларов като директор, което едва ли е добро за журналистиката.

През последните години телевизии, като Канал 3, парцелираната на часови пояси като под аренда „Евроком“, в която си дишат в записките Юлиан Вучков, Николай Бареков, Жорж Ганчев, видоизменената „Европа“, в която бившият шеф на „Напоителни системи“ Георги Харизанов ръководи Георги Коритаров, показват, че телевизията е виждана само като място за разпродажба на обезценена стока – на проповедите от телевизионния екран.

Казусът с Лили Маринкова показа постепенното и упорито превръщане на СЕМ в символ на регулаторното безсмислие. Последните съобщения на страницата на регулатора са от май месец. СЕМ се занимава със себе си. От този състав, в който има механизация на труда, а няма една изречена идея през последните години, чакаме да реагира на случващото се в БНР? Отношението на Александър Велев към Лили Маринкова не е трудовоправен спор, както ще кажат от СЕМ, то им изключително символен характер. Велев е с втори мандат управление, даван от СЕМ, а Маринкова е публично екзекутирана за наказание на журналистите. Но понякога символните жестове притежават своята сила – през изминалите няколко години жестовете на представители на СЕМ имаха смисъл. Все още не е тръгнала телевизия ПИК, която стои далеч от всички принципи в професията.

Е, мястото за журналисти е свободно! Защо никой не се появява?

Жана Попова

Бел. ред. Текстът е предназначен за последния брой на „Култура“, където погрешка е поместен друг неин текст. Поради прекъснат достъп до сайта, публикуваме го тук с огромни извинения.

К

 

Приятели и читатели на вестник Култура, 

 

От края на м. юли 2018 година връзката ни с вас ще е тук, на имейл kultura@kweekly.bg, и на фейсбук страницата Пространство Култура.  

След като беше лишен от правото си да прави това, което десетилетия наред е правил, екипът на Култура сега прави всичко възможно да продължи с издаването на една истинска обществена културна медия.

 

Надяваме се, че замисленото и като обхват, и като съдържание, и като стилистика, и като постоянен критичен поглед към проявите на духовното ще бъде на нивото на очакванията ви.  

Обръщаме се към всички, които искат – и могат – да помогнат.

Банковата сметка на Фондация Пространство „Култура”, дългогодишен и бъдещ наш издател, е:

„СИБАНК”

IBAN: BG93 BUIB 9888 1000 6561 09

Дарение може да се направи и през Pay Pal 

На този адрес ще ви осведомяваме докъде сме стигнали и кога – дай боже! – ще публикуваме първия брой.  

*

Драги приятели на „Култура”!

Обявяваме създаването на клуб „Пространство Култура“.

Подробности около членството ще съобщим след излизането на първия брой на новия вестник. Тогава ще се приемат и заявки за участие.

Връзката с нас е чрез тази страница, на имейл адрес kultura@kweekly.bg, и фейсбук страницата Пространство Култура.